понеделник, 25 юли 2011 г.

Трихомониаза

Трихомониазата е заболяване, предаващо се по полов път. Според световната статистика от него за една година се разболяват около 300 милиона души.

Трихомонадите са едноклетъчни микроорганизми, които могат да “крият” вътре в себе си възбудители на други полови инфекции. Затова, докато не се излекува трихомониазата, не може да се излекуват и другите инфекции.

Заболяването се проявява с
- болка и парене при уриниране,
- възпаление на външните полови органи,
- секрети от влагалището или пикочния канал с миризма на риба.

От заразяване предпазват презервативът и екстремната профилактика на половите инфекции след незащитен секс.

При подозрение за трихомониаза трябва да се търси незабавна помощ от гинеколог, уролог или венеролог.

Какво представлява

Трихомониазата е поражение на пикочно-половата система, което е предизвикано от трихомонадите. За първи път болестта е описана едва в началото на 20 век. Днес по своята честота това заболяване изпреварва някои болести, предаващи се по полов път – гонорея и сифилис.

Трихомонадите са малки едноклетъчни микроорганизми, с овална или крушовидна форма, с мустачки-камшичета, които обитават пикочно-половите органи на човека и предизвикват в тях възпалителни процеси.

Пътища на заразяване

По-малък шанс от заразяване с трихомониаза има при орален или анален секс. Най-голям е той при вкарване на половия член във влагалището. Възможно е и битово заразяване, но твърде рядко – например ако и двамата партньори използват за изтриване на половите си органи една и съща влажна хавлия.

Как се проявява заболяването

Попаднали в пикочния канал или в половите органи на човека трихомонадите бързо се прикрепват (с помощта на камшичетата си) към обграждащите ги клетки. След това те започват усилено да се размножават и да увреждат другите клетки. От момента на заразяване до първите признаци на болестта обикновено минават от 4 дни до 4 седмици.

• При жените трихомониазата се проявява с възпаление на влагалището (колпит), на шийката на матката (цервицит) и жлезите, отделящи секрет, необходима за половия акт.

• При мъжете най-често се наблюдава възпаление на пикочния канал (уретрит) и простатата(простатит).

Признаците на трихомониаза могат да бъдат по-лесно открити при жените - от влагалището изтича белезникава течност с миризма на риба, външните полови органи се зачервяват и отичат, появява се сърбеж и усещане за парене. Ако трихомонадите са се заселили в пикочния канал може да възникне и болка при уриниране.

При мъжете в повечето случаи болестта протича безсимптомно. Единственият признак при тях понякога е болка и парене по време на уриниране.

Опасността

Поради възпалителните промени в половите органи трихомонадите често стават причина за безплодие при жените. При мъжете те също могат да предизвикат безплодие - залепват сперматозоидите и употребяват хранителните вещества на спермата.

Трихомонадите не само предизвикват трихомониаза, но и могат да “крият” в себе си други бактерии - например гонококи (предизвикващи гонореята) или трепонеми (предизвикващи сифилиса). Намирайки се вътре в трихомонадите тези микроорганизми не се повлияват от лекарствата. Следователно, за да се избави от венерическите заболявания, човек първо трябва да се излекува от едноклетъчните паразити.

Диагностика

При подозрения за трихомониаза трябва да се търси помощ от лекар – гинеколог за жените и уролог – за мъжете. Симптомите на трихомониазата приличат на симптомите на други заболявания и затова поставянето на точната диагноза е от голямо значение.

За диагностициране на заболяването се взима секрет от половите органи (от влагалището при жените и от пикочния канал и простатата при мъжете), който се изследва под микроскоп за наличието на трихомонади. Резултатът може да се потвърди и от по-точни методи на диагностика - например пряка имунофлуоресценция или посявка.

Лечение

Трихомониазата е излечимо заболяване, което изисква спазване на всички лекарски предписания и доста време и търпение.

Лекарят изписва специални лекарства срещу трихомонадите, препарати, повишаващи имунитета, витамини и физиотерапия.

От това заболяване трябва да се лекуват едновременно и двамата партньори. Сексът по време на лечение е абсолютно забранен. Ако това правило се наруши, оздравелият партньор може отново да се зарази.

След приключване на лечението задължително се правят контролни изследвания.

Рискът от трихомониаза намалява значително, ако се използват презервативи или антисептици – до 2 часа след половия акт.
zdrave.bg
Related Posts with Thumbnails